Доц. Ася Консулова: Морето е винаги в мен, искам да видя фиордите
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Доц. Ася Консулова, дм., е ученик на Медицинския университет „ Проф. доктор П. Стоянов ” във Варна. Специалист по вътрешни заболявания и онкология.
Доц. Консулова стартира образованието си по онкология в УМБАЛ „ Света Марина ” – Варна през 2003. Професионалната си подготовка тя развива през годините в няколко сертифицирани онкологични центъра - Институт „ Жул Борде ” и Брюкселския Свободен Университет в Белгия, където специализира две години здравна онкология със стипендия на Европейския съюз. През 2017 е стипендиант на CECOG в AKH – Виена, Австрия, след което през 2018 със стипендия на Европейското учебно заведение по онкология специализира 1 година в Клиничен онкологичен център „ Шампалимо ”, Лисабон, Португалия.
От 2019 година практикува здравна онкология в КОЦ – Бургас. Носител е и на влиятелни награди като „ МОРЕ ” – Дарзалас, 2016 година за принос в българската клинична онкология, Образователен грант на Колежа на Европейското учебно заведение по онкология – ESCO, „ Лекар на Бургас ” е за 2021 година и на университета „ Проф. доктор Асен Златаров ” – Бургас, както и приз „ Лекарите, на които имаме вяра ” 2021г.
Автор е на голям брой научни известия на интернационалните онкологични конгреси като ESMO, ESMO – Breast, EBCC, EANM, ESSO и други, както и на над 100 изявления, множеството от които в реферирани интернационалните списания. Участва в авторските колективи на голям брой образователни книги, управления и монорафии от региона на клиничната онкология.
Доц. Консулова e дипломат на Европейското учебно заведение по онкология (ESO) за България, народен координатор на Европейската Инициатива за качествено лекуване на пациенти с белодробен карцином (EIQMLCC) към Европейското респираторно сдружение (ERS), Европейската мрежа за лекуване на младежи и младежи с карциномни заболявания (ENTYAC - European network for teenagers and young adults with cancer).
Тя е част и от публицистичния екип на интернационалните списания – Frontiers in Oncology разделите „ Карцином на гърда ” и „ Гинекологични тумори ”, ERS Journal Breath, Journal of Disease and Global Health и др.
След извоюван конкурс през март 2022 доцент Консулова заема длъжността шеф на Клиника по здравна онкология в УСБАЛО " Проф. Иван Черноземски "
Доц. Консулова, имате зад тила си значително години като доктор в онкологиите на Варна и Бургас, липсва ли Ви морето, откогато сте в София?
Морето постоянно е било част от мен. Когато бях във Варна, в Бургас или даже и в Лисабон, рядко успявах да стигна до него и постоянно ме е привличал безкрайния морски небосвод. Така че ми е липсвало и тогава, липсва ми и в този момент, в София.
Когато бях в Португалия, всяка заран пътувах дълго за работа и пътят ми минаваше напълно около океана и делтата на река Тежо, запомнила съм тази страст – тя не може да се съпостави с нищо.
Морето и океанът са независимост, мощ, шир, безконечност. Нося ги в себе си.
Пътят Ви в науката минава през Клуб „ Млад онколог “, разкажете за първите си стъпки, които предопределиха посоката на Вашето професионално развиване?
Започнах моя допир с онкологията през 2002, а клубът се образува през 2006 година Спомням си по какъв начин пътувахме до София, с цел да отидем до вилата на проф. Черноземски, където се организираха сбирките. Говорехме за значими неща в домашна конюнктура, седнали до един огромен човек, който вярваше, че младежите би трябвало да имат поддръжка в техния път. Той беше прозрял какъв брой значимо е още при започване на професионалната си кариера те освен да имат информация и познания, само че и да се научат да мислят като свободни хора, без ограничавания. Спомням си по какъв начин след всяка колекция излизахме въодушевени, цялостни с готовност да се развиваме, да вървим напред. От това време резервирах тъкмо това чувство – религия в себе си и екипа си, в опита на знаещите сътрудници и огъня и силата на младите. Сега работя в институцията, която носи неговото име УСБАЛО „ Проф. доктор Черноземски “ и това е задължаващо за мен.
Кои бяха първите Ви учители в специалността?
Дълго време не можех да стартира специализация в България. После отпътувах за чужбина, там срещнах доста забавни сътрудници, които ми демонстрираха онкологичния метод на мислене и ми помогнаха да избера посока. Разбрах, че решенията в онкологията би трябвало да се вземат въз основата на доказателствената медицина, а не на нечии лични показа за държание и лекуване. В този смисъл сътрудниците, с които се срещнах в тези клиники, бяха мои учители. Дължа доста на доктор Фатима Кардозо и доктор Изабел Манчини, които бяха моите супервайзери в Институт Жул Борде. Те ме научиха, че не би трябвало да се поддавам на страхове, а да се изучавам в придвижване и да се стремя всеки ден да мога повече.
От работата ми в български клиники най-големите ми учители и ментори са доцент Димитър Калев и проф. Жасмина Михайлова. Те способстваха през годините за построяването ми като персона и експерт и повлияха значимо професионалните ми решения.
Имате зад тила си няколко специализации във водещи европейски онкологични центрове в Брюксел, Виена, Лисабон. Кое е характерното в организацията на работата в тях, има ли база за съпоставяне с нашите онкологични лечебни заведения? Какво още ни пречи, с цел да реализираме това равнище и у нас?
Можем да подобрим още българската онкология, би трябвало! Имаме много положителни практики и благоприятни условия у нас, само че това към момента не е рутина и стандарт за всички. Пациентът би трябвало да се движи в системата бързо и да получава помощ както би трябвало. Да няма закъснение и диагностичния и лечебния развой като те се правят бързо, вярно и съответно на всички места. В тези европейски центрове това, което назоваваме „ мултидисциплинарен метод “, е действителност - норма, която е призната, одобрена и от която изключенията са необичайност. Там има системи за качество и за надзор на качеството. Следи се дали стъпките отговорят на условията и в случай че се открие пропуск, той се проучва и отстранява. Правят се заключения за аргументите, заради има недостатъчности и те се поправят.
У нас към момента се стремим към такава система. Пациентите имат доста по-бърз достъп до експерти, само че нямат доверие в тях - те обикалят, търсят второ и трето мнение, вършат всевъзможни проучвания и съвещания на всевъзможни места. При мултидисциплинарността също има място за усъвършенстване - да вземем за пример има непрекъснато случаи на хирургично лекуване, извършено без стадиране на заболяването и може да се окаже, че интервенция не е била нужна или е провеждана на три стадия през 1 месец всеки. Или че е пропуснато значимо нагледно проучване, което е щяло да промени метода още първоначално... Болният не е следващата клинична пътека, както на процедура се получава нерядко. Има какво да подобрим в тази тенденция.
Вие сте народен координатор на Европейската Инициатива за качествено лекуване на пациенти с белодробен карцином (EIQMLCC) и Европейската мрежа за лекуване на младежи и младежи с карциномни заболявания (ENTYAC). С какво Ви привлякоха идеите, за които се борят тези организации?
По времето, когато се търсеха хора за тези начинания, се оказа, че от България няма искащи претенденти за дела. Приех тази работа с интерес и имах шанс - тя носи нови познания, опит и положителни практики, само че най-много предлага взор в бъдещето.
Като образец мога да дам ENTYAC – вниманието на тази мрежа е ориентирано към младежите, които като се изключи че се лекуват от заболяването, не престават да се учат и израстват – дълъг нелесен път, който би могъл да бъде омекотен и улеснен. Те ще отидат в учебни заведения, след това в университети, ще се социализират и след тяхната болест. Как това да стане по най-хубавия метод, по какъв начин да се усещат подкрепени, по какъв начин да имат убеденост в себе си и в бъдещето си – по тези въпроси работим с сътрудниците в мрежата. Уверявам Ви, тази идея е доста зареждаща и вдъхновяваща.
Също по този начин имате и процедура като редактор на няколко авторитетни интернационалните научни списания. Обогатява ли Ви тя като клиницист?
Да, неимоверно. Имам контакти с сътрудници от разнообразни страни и структури, с друг взор и поле на научни ползи. Освен това имам допир с доста нова информация още преди тя да се е появила в пространството. Това също е доста скъпо. Но най-важното е опцията за професионално другарство и теоретичен принос за интернационалната онкология.
Обичате да казвате, че онколозите лекуват не раковото заболяване, а пациента, който боледува от рак. Кое е най-важното съгласно Вас в общуването сред доктор и пациент – това, което предопределя триумфа или неуспеха на лечението?
Лечението не е просто предоставяне на медикаменти, а сложен развой. В нашата област – онкологията, пациентите стават все по-информирани и осведомени. За тях е значимо да повярват, че имат път, че имат пред себе си бъдеще. Важно е да виждат, че има онкологични звена с грижа за тях и че в случай че имат потребност освен от лекуване, само че и поддръжка, има къде да ги потърсят.
Кои нравствени полезности са най-важни за вас като човек и доктор?
На първо място са уважението и етиката. Навсякъде - в семейство, към деца, родители и близки, към другари, към сътрудници, към пациенти. Вярвам в непредубедеността в общуването, а не в скептицизма. Миналата година претърпях неприятна обстановка с неетично и аморално държание от сътрудници без морал и нравственос, а с персонални цели. Тогава обаче видях и какъв брой други сътрудници към мен в институция, в която работех единствено от няколко месеца, имаха същински полезности и ме поддържаха. Да се държиш с нравственос, почитание и достолепие, даже когато отсреща няма такива, е вярно, въпреки и да не е елементарно.
Извън професионалните триумфи какво Ви носи наслада в персонален проект – обичано занятие, обичана книга, обичана музика?
Обичам и оценявам всеки миг със фамилията ми. Гордея се с децата ми, които към този момент порастват и имат свои дела – те ги избират сами и имат вяра в тях, а аз считам, че са пораснали като свободни и мислещи хора. Имам прелестно семейство, брачен партньор и деца, здрави родители и правилни другари – имам доста!
Не ми остава доста време за четене, за жалост. Обичам импресионизма и вдъхновяващите фотографии, класическата и рок музиката. Обичам, несъмнено, и да странствувам дружно със семейство и другари. Любима страна ни е Португалия, само че и в България има толкоз красиви кътчета, които продължаваме да опознаваме.
Коя Ваша фантазия бихте желали да видите осъществена в близко време?
Работя в екип, в който има млади сътрудници – умни, положителни и човечни. Искам те да станат по-добри експерти от мен, да надминат това, което аз съм съумяла да реализира. Това е в професионално отношение.
В персонален проект скоро отивам измежду фиордите – това е пътешестване, за което бленувам от дълго време. А в случай че там мога да си поговоря с David Gilmour, Martin Gore, Brent Smith и Атанас Пенев – иска ми се получи супер!
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Доц. Ася Консулова, дм., е ученик на Медицинския университет „ Проф. доктор П. Стоянов ” във Варна. Специалист по вътрешни заболявания и онкология.
Доц. Консулова стартира образованието си по онкология в УМБАЛ „ Света Марина ” – Варна през 2003. Професионалната си подготовка тя развива през годините в няколко сертифицирани онкологични центъра - Институт „ Жул Борде ” и Брюкселския Свободен Университет в Белгия, където специализира две години здравна онкология със стипендия на Европейския съюз. През 2017 е стипендиант на CECOG в AKH – Виена, Австрия, след което през 2018 със стипендия на Европейското учебно заведение по онкология специализира 1 година в Клиничен онкологичен център „ Шампалимо ”, Лисабон, Португалия.
От 2019 година практикува здравна онкология в КОЦ – Бургас. Носител е и на влиятелни награди като „ МОРЕ ” – Дарзалас, 2016 година за принос в българската клинична онкология, Образователен грант на Колежа на Европейското учебно заведение по онкология – ESCO, „ Лекар на Бургас ” е за 2021 година и на университета „ Проф. доктор Асен Златаров ” – Бургас, както и приз „ Лекарите, на които имаме вяра ” 2021г.
Автор е на голям брой научни известия на интернационалните онкологични конгреси като ESMO, ESMO – Breast, EBCC, EANM, ESSO и други, както и на над 100 изявления, множеството от които в реферирани интернационалните списания. Участва в авторските колективи на голям брой образователни книги, управления и монорафии от региона на клиничната онкология.
Доц. Консулова e дипломат на Европейското учебно заведение по онкология (ESO) за България, народен координатор на Европейската Инициатива за качествено лекуване на пациенти с белодробен карцином (EIQMLCC) към Европейското респираторно сдружение (ERS), Европейската мрежа за лекуване на младежи и младежи с карциномни заболявания (ENTYAC - European network for teenagers and young adults with cancer).
Тя е част и от публицистичния екип на интернационалните списания – Frontiers in Oncology разделите „ Карцином на гърда ” и „ Гинекологични тумори ”, ERS Journal Breath, Journal of Disease and Global Health и др.
След извоюван конкурс през март 2022 доцент Консулова заема длъжността шеф на Клиника по здравна онкология в УСБАЛО " Проф. Иван Черноземски "
Доц. Консулова, имате зад тила си значително години като доктор в онкологиите на Варна и Бургас, липсва ли Ви морето, откогато сте в София?
Морето постоянно е било част от мен. Когато бях във Варна, в Бургас или даже и в Лисабон, рядко успявах да стигна до него и постоянно ме е привличал безкрайния морски небосвод. Така че ми е липсвало и тогава, липсва ми и в този момент, в София.
Когато бях в Португалия, всяка заран пътувах дълго за работа и пътят ми минаваше напълно около океана и делтата на река Тежо, запомнила съм тази страст – тя не може да се съпостави с нищо.
Морето и океанът са независимост, мощ, шир, безконечност. Нося ги в себе си.
Пътят Ви в науката минава през Клуб „ Млад онколог “, разкажете за първите си стъпки, които предопределиха посоката на Вашето професионално развиване?
Започнах моя допир с онкологията през 2002, а клубът се образува през 2006 година Спомням си по какъв начин пътувахме до София, с цел да отидем до вилата на проф. Черноземски, където се организираха сбирките. Говорехме за значими неща в домашна конюнктура, седнали до един огромен човек, който вярваше, че младежите би трябвало да имат поддръжка в техния път. Той беше прозрял какъв брой значимо е още при започване на професионалната си кариера те освен да имат информация и познания, само че и да се научат да мислят като свободни хора, без ограничавания. Спомням си по какъв начин след всяка колекция излизахме въодушевени, цялостни с готовност да се развиваме, да вървим напред. От това време резервирах тъкмо това чувство – религия в себе си и екипа си, в опита на знаещите сътрудници и огъня и силата на младите. Сега работя в институцията, която носи неговото име УСБАЛО „ Проф. доктор Черноземски “ и това е задължаващо за мен.
Кои бяха първите Ви учители в специалността?
Дълго време не можех да стартира специализация в България. После отпътувах за чужбина, там срещнах доста забавни сътрудници, които ми демонстрираха онкологичния метод на мислене и ми помогнаха да избера посока. Разбрах, че решенията в онкологията би трябвало да се вземат въз основата на доказателствената медицина, а не на нечии лични показа за държание и лекуване. В този смисъл сътрудниците, с които се срещнах в тези клиники, бяха мои учители. Дължа доста на доктор Фатима Кардозо и доктор Изабел Манчини, които бяха моите супервайзери в Институт Жул Борде. Те ме научиха, че не би трябвало да се поддавам на страхове, а да се изучавам в придвижване и да се стремя всеки ден да мога повече.
От работата ми в български клиники най-големите ми учители и ментори са доцент Димитър Калев и проф. Жасмина Михайлова. Те способстваха през годините за построяването ми като персона и експерт и повлияха значимо професионалните ми решения.
Имате зад тила си няколко специализации във водещи европейски онкологични центрове в Брюксел, Виена, Лисабон. Кое е характерното в организацията на работата в тях, има ли база за съпоставяне с нашите онкологични лечебни заведения? Какво още ни пречи, с цел да реализираме това равнище и у нас?
Можем да подобрим още българската онкология, би трябвало! Имаме много положителни практики и благоприятни условия у нас, само че това към момента не е рутина и стандарт за всички. Пациентът би трябвало да се движи в системата бързо и да получава помощ както би трябвало. Да няма закъснение и диагностичния и лечебния развой като те се правят бързо, вярно и съответно на всички места. В тези европейски центрове това, което назоваваме „ мултидисциплинарен метод “, е действителност - норма, която е призната, одобрена и от която изключенията са необичайност. Там има системи за качество и за надзор на качеството. Следи се дали стъпките отговорят на условията и в случай че се открие пропуск, той се проучва и отстранява. Правят се заключения за аргументите, заради има недостатъчности и те се поправят.
У нас към момента се стремим към такава система. Пациентите имат доста по-бърз достъп до експерти, само че нямат доверие в тях - те обикалят, търсят второ и трето мнение, вършат всевъзможни проучвания и съвещания на всевъзможни места. При мултидисциплинарността също има място за усъвършенстване - да вземем за пример има непрекъснато случаи на хирургично лекуване, извършено без стадиране на заболяването и може да се окаже, че интервенция не е била нужна или е провеждана на три стадия през 1 месец всеки. Или че е пропуснато значимо нагледно проучване, което е щяло да промени метода още първоначално... Болният не е следващата клинична пътека, както на процедура се получава нерядко. Има какво да подобрим в тази тенденция.
Вие сте народен координатор на Европейската Инициатива за качествено лекуване на пациенти с белодробен карцином (EIQMLCC) и Европейската мрежа за лекуване на младежи и младежи с карциномни заболявания (ENTYAC). С какво Ви привлякоха идеите, за които се борят тези организации?
По времето, когато се търсеха хора за тези начинания, се оказа, че от България няма искащи претенденти за дела. Приех тази работа с интерес и имах шанс - тя носи нови познания, опит и положителни практики, само че най-много предлага взор в бъдещето.
Като образец мога да дам ENTYAC – вниманието на тази мрежа е ориентирано към младежите, които като се изключи че се лекуват от заболяването, не престават да се учат и израстват – дълъг нелесен път, който би могъл да бъде омекотен и улеснен. Те ще отидат в учебни заведения, след това в университети, ще се социализират и след тяхната болест. Как това да стане по най-хубавия метод, по какъв начин да се усещат подкрепени, по какъв начин да имат убеденост в себе си и в бъдещето си – по тези въпроси работим с сътрудниците в мрежата. Уверявам Ви, тази идея е доста зареждаща и вдъхновяваща.
Също по този начин имате и процедура като редактор на няколко авторитетни интернационалните научни списания. Обогатява ли Ви тя като клиницист?
Да, неимоверно. Имам контакти с сътрудници от разнообразни страни и структури, с друг взор и поле на научни ползи. Освен това имам допир с доста нова информация още преди тя да се е появила в пространството. Това също е доста скъпо. Но най-важното е опцията за професионално другарство и теоретичен принос за интернационалната онкология.
Обичате да казвате, че онколозите лекуват не раковото заболяване, а пациента, който боледува от рак. Кое е най-важното съгласно Вас в общуването сред доктор и пациент – това, което предопределя триумфа или неуспеха на лечението?
Лечението не е просто предоставяне на медикаменти, а сложен развой. В нашата област – онкологията, пациентите стават все по-информирани и осведомени. За тях е значимо да повярват, че имат път, че имат пред себе си бъдеще. Важно е да виждат, че има онкологични звена с грижа за тях и че в случай че имат потребност освен от лекуване, само че и поддръжка, има къде да ги потърсят.
Кои нравствени полезности са най-важни за вас като човек и доктор?
На първо място са уважението и етиката. Навсякъде - в семейство, към деца, родители и близки, към другари, към сътрудници, към пациенти. Вярвам в непредубедеността в общуването, а не в скептицизма. Миналата година претърпях неприятна обстановка с неетично и аморално държание от сътрудници без морал и нравственос, а с персонални цели. Тогава обаче видях и какъв брой други сътрудници към мен в институция, в която работех единствено от няколко месеца, имаха същински полезности и ме поддържаха. Да се държиш с нравственос, почитание и достолепие, даже когато отсреща няма такива, е вярно, въпреки и да не е елементарно.
Извън професионалните триумфи какво Ви носи наслада в персонален проект – обичано занятие, обичана книга, обичана музика?
Обичам и оценявам всеки миг със фамилията ми. Гордея се с децата ми, които към този момент порастват и имат свои дела – те ги избират сами и имат вяра в тях, а аз считам, че са пораснали като свободни и мислещи хора. Имам прелестно семейство, брачен партньор и деца, здрави родители и правилни другари – имам доста!
Не ми остава доста време за четене, за жалост. Обичам импресионизма и вдъхновяващите фотографии, класическата и рок музиката. Обичам, несъмнено, и да странствувам дружно със семейство и другари. Любима страна ни е Португалия, само че и в България има толкоз красиви кътчета, които продължаваме да опознаваме.
Коя Ваша фантазия бихте желали да видите осъществена в близко време?
Работя в екип, в който има млади сътрудници – умни, положителни и човечни. Искам те да станат по-добри експерти от мен, да надминат това, което аз съм съумяла да реализира. Това е в професионално отношение.
В персонален проект скоро отивам измежду фиордите – това е пътешестване, за което бленувам от дълго време. А в случай че там мога да си поговоря с David Gilmour, Martin Gore, Brent Smith и Атанас Пенев – иска ми се получи супер!
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ